Миналата седмица внучката ми се събуди в три през нощта и реши, че е добър момент да обсъдим защо луната не пада. Седях с нея на ръце, гледах в тъмното и си мислех: колко майки в България в този момент правят същото — само че сутринта нямат при кого да оставят детето?
Не питам това риторично. Питам го като жена, която е интервюирала министри, главни редактори и нобелисти — и знае, че истинската политика не се прави на трибуната. Прави се на кухненската маса, в три през нощта, докато някой малък те гледа и чака да му обясниш света.
България изчезва. Не метафорично — буквално. Ние сме сред най-бързо обезлюдяващите се страни в света. И въпреки това, в предизборна кампания, по телевизията говорим за Иран, за Украйна, за Тръмп. За всичко, освен за жената, която ражда — или по-точно, вече не ражда — защото не вижда как ще се оправи.
Какво обещават — и какво правят
Преди да продължа, ще ви кажа нещо, което знам от 40 години журналистика: предизборните програми са като меню в ресторант без готвач. Четеш, слюноотделяш, поръчваш — и после чакаш. Дълго чакаш.
Но все пак нека разгледаме менюто, защото дори и в него се крие истина.
ПП-ДБ са единствените от водещите партии, които изобщо са се сетили, че майките съществуват като отделна категория хора с конкретни нужди. Обещават увеличение на данъчните облекчения за работещи родители от 300 на 600 евро. Безплатни пренатални грижи и инвитро процедури. Ясла и градина за всяко дете. Сто процента майчинско при по-ранно връщане на работа. И нещо, което ме трогна лично — двоен размер на майчинското за родители на близнаци. Някой се е сетил, че близнаците не са два пъти радостта — те са два пъти умората, два пъти разходът, два пъти любовта.
Важното е, че не са само думи. По времето на техните кратки правителства детските градини станаха безплатни, данъчните облекчения за деца скочиха от 20 на 600 лева. Инвестираха в безплатни инвитро процедури. Направиха безплатни редица лекарства за деца до 7 години. Малко, но конкретно. Реално. Проверяемо.
ГЕРБ управляват България повече от две десетилетия. В официалния им сайт — проверих лично — няма политики за майките и младите семейства. Има пътища. Има отбрана. Има дигитализация. Пътищата са важни, разбира се. Но по тях трябва да има кой да кара — а ако продължаваме да раждаме все по-малко деца, след двадесет години ще имаме чудесни магистрали и никой да ги използва.
Прогресивна България на Румен Радев говори за образование — с общи фрази и красиви постулати, без ясен път. Мечтаната крайна цел без конкретна стъпка е като рецепта за баница без тесто — звучи хубаво, но не се яде.
Мерилото, което никой не споменава
България има най-щедрия майчински отпуск в Европа — 410 дни. Това е постижение, за което трябва да сме горди. Но социолог, цитиран на парламентарно изслушване миналата година, го каза ясно: “Младите семейства имат нужда от повече — достъпно жилище, сигурна работа и причина да останат в България.”
Причина да останат. Това е ключовата фраза.
Аз съм виждала как изглежда животът на млада майка в България. Синът ми живя години в чужбина. Върна се — и съм му безкрайно благодарна за това. Но знам защо заминаваха неговите приятели и защо много от тях не се върнаха: не заради заплатите. Заради усещането, че никой не мисли за тях. Че са сами с проблемите си. Че държавата ги гледа като данъчна единица, не като млад човек, който се опитва да изгради живот.
Детска градина на достъпна цена е не просто социална услуга. Тя е посланието: ние те виждаме. Ти не си сам. Остани.
Какво трябва да искаме като избиратели
Аз съм на възраст, в която имам право да бъда директна. Затова ще бъда.
Когато отидете да гласувате на 19-ти, питайте се не само кой обещава повече на майките — а кой вече е направил нещо. Проверимо. Реално. Не на хартия, а в живота на някое конкретно семейство.
Питайте дали партията, за която гласувате, изобщо е написала думата “майка” в програмата си. Питайте дали е писала думата “ясла”. Питайте дали е мислила за жената, която се събужда в три през нощта с дете на ръце и не знае какво ще прави сутринта.
Защото тази жена — тя е България. Не бронираните коли. Не трибуните. Не декларациите за Иран и Украйна.
Тя е България. И тя заслужава партия, която да знае как се изписва думата “близнаци” в закон за майчинство.
Последната мисъл — от баба към баби
Ние, жените на определена възраст, имаме огромна власт в тази страна. Гласуваме повече от младите. Излизаме дори когато вали. Помним.
Нека използваме тази власт умно. Нека гласуваме не за партията, за която са гласували родителите ни — а за партията, която ще помогне на децата ни да останат тук и да ни подарят още внуци.
Защото най-егоистичното нещо, което мога да направя за внучката си — е да гласувам за страна, в която тя ще иска да живее.
