Преди много години един мой колега — умен човек, добър журналист — започна да изчезва следобед. Отначало си мислехме, че пие. После разбрахме: имаше “любима” зала с автомати на ъгъла до редакцията. След година нямаше нито колега, нито журналист. Имахме само един човек, който дължеше пари на половин София.
Разказвам ви тази история не за да морализирам. Разказвам я, защото тогава си помислих: това е лична трагедия. Днес знам, че греших. Това е национална политика.
Числото, което трябва да ви стресне
Един милиард евро. Това е сумата, която българите изгарят в хазарта всяка година.
За един милиард евро можем да построим 400 нови детски градини из цялата страна — от Видин до Малко Търново, от Смолян до Добрич. Четиристотин места, където децата на нашите деца могат да растат, да се смеят, да учат да четат и да споделят. Четиристотин причини младите семейства да не напускат България.
За един милиард евро можем да реновираме всяка болница в страната, която днес се срамува от мухъл по стените и легла от соца. Можем да купим апаратура, с която онколозите да диагностицират рака на първи стадий — а не на четвърти, когато вече е късно. Аз знам какво значи “късно.” Знам го много лично.
За един милиард евро можем да платим три години пенсии на всички учители в България — хората, които са отгледали духовно всяко поколение след войната.
За един милиард евро можем да засадим гори — истински, дишащи, живи гори — по всеки ерозирал хълм в Западна България, където земята плаче от обезлесяване.
За един милиард евро можем да дадем на всяко българско училище модерна библиотека, компютри и интернет — включително онези малки, забравени училища в планинските села, където учителят е едновременно директор, психолог и Дядо Коледа.
Вместо това — горим тези пари в зали със завеси на прозорците, под мигащи светлинки, в компанията на машини, програмирани да вземат и никога да не дадат.
86% от играещите никога не са спечелили нищо значимо. Тоест почти всички знаят, че губят. И пак играят. Защото така е наредено нещата да работят — не случайно, а с много, много старание.
Машинките на ъгъла — нашите квартални касапници
Влезте в кой да е квартал на България. Между аптеката и зеленчукарницата ще намерите зала с автомати. Светлинки, звуци, завеси на прозорците. Вътре — мъже на средна и по-висока възраст, понякога и млади хора. Никой не се смее.
Тези “машинки” — наземните игрални автомати — работят в почти пълен мрак по отношение на държавния контрол. При онлайн хазарта законът изисква всяка транзакция да се подава в реално време към сървър на НАП. При залите — инспектори идват физически, при проверка се показват протоколи, и толкова. Операторът показва колкото реши. Държавата вижда колкото му се покаже.
Технически пречки да се свържат всички автомати с НАП в реално време — няма. Това се прави навсякъде в Европа. Политическа воля — липсва. И причината за това е много конкретна.
Следвайте парите — те водят до познати врати
Името Васил Божков едва ли се нуждае от представяне. Хазартен бос, строил империя с десетилетия. През 2020 г. избяга от страната и заяви, че е платил “десетки милиони евро” подкупи на висши чиновници и политици— хора, отговорни точно за законите и контрола върху хазарта. Твърдения? Да. Но не безпочвени.
През февруари 2023 г. Министерството на финансите на САЩ санкционира Владислав Горанов — тогавашния финансов министър на България — по закона “Магнитски”. Не го санкционираха за лошо настроение. Санкцията беше за участие в корупционна схема за протекции над хазартния бизнес, довела до ощетяване на държавната хазна с 300 милиона долара за пет години. Горанов отрича. Но документите показват, че Законът за хазарта е бил изменян два пъти по негово министерство — и двата пъти в полза на най-големите оператори.
Само от Васил Божков са укрити близо 560 милиона лева такси за пет години. Пари, които можеха да отидат за болници. За пенсии. За деца.
Аз съм журналист от старата школа — обичам фактите. И фактите казват едно: хазартът в България не е бизнес. Той е политически проект.
Какво трябва да се направи — и е толкова просто
Решенията не са тайна. Не изискват гений. Изискват само хора, които не са длъжни на хазартното лоби.
Първо — всички наземни игрални автомати да се свържат с НАП в реално време. При онлайн хазарта вече го има. При залите — не. Технически е тривиално. Финансово за държавата — много изгодно. Политически — досега невъзможно.
Второ — ефективна забрана на рекламата с реални санкции. Не на хартия. На дело.
Единствените, които са го заложили в програмата си са ПП-ДБ, но дали ще има мнозинство от 121 народни представители, които не зависят от хазартния бизнес, за да успеят да бъдат осъществени?
Едно питане към вас, преди 19-ти
Аз съм баба. Имам внучка на три години с очи, в които виждам целия свят. И когато гласувам на 19-ти април, ще мисля за нея.
Ще мисля: кой от тези хора в парламента е независим от хазартното лоби? Кой ще свърже машинките с НАП и ще забрани рекламата не на думи, а на дело?
От нас зависи дали след изборите ще се появи мнозинство от 121 народни представители, независими от хазартния бизнес, които най-сетне да вземат мерките, които цяла Европа вече прилага.
Защото, скъпи мой читателю — онези, които ни крадат с машинките, не се срамуват. Срамът е наш, ако не се погрижим за държавата си.
Гласувайте умно. Гласувайте за внуците.
