Ех, и баба Злати се научи да се информира във фейсбук. И докато размишлявах в деня за размисъл, попаднах на този много емоционален пост на една друга баба. Много ме трогна и реших да го споделя с вас:
“Някой още спят. Други още дремят и мечтаят. Трети превъртат лентата от „вчера” и пишат писмо до деца и внуци. Аз все още не спя и правя трите в едно. Да го споделя ли?
Не ви агитирам, не пропагандирам.
Утре аз ще благодаря със своя глас на тези, които ме уважават — на „Продължаваме промяната”!
Защо ли?
Защото дойдоха с мечта и дръзновение и дадоха надежда. За краткото време на тяхното управление аз харесах мечтата им, харесах спокойния си сън, харесах усмивката им, интелигентността и най-вече смелите им криле за битка.
Умни, устремени и… наивни.
Злото не спи. Дяволът също.
Обичаха ни, уважаваха ни — защото те имаха всичко, преди да влязат във властта. Имаха голям личен капитал: образование (и то какво!), професионална реализация и бъдеще. Искаха за България, за нас, за децата ни, за внуците ни европейски дни: пенсии, безплатни градини, учебници, млади семейства прегърнати от държавата, насърчавани честни и достойни работодатели.
Естествено, че Дяволът ще им скърши крилете.
А за него? Нищо не остава. Мафията не прощава!
За толкова години на „демокрация” някой политик да ви се е извинил, да е поискал прошка?
Един — Кирил Петков!
От трибуната на Парламента. Понесе лична отговорност за своя избор на кадри (един, все още с недоказана вина).
За припомняне: „Златният финансов министър на Бойко” — Вл. Горанов — след като получи орден „Магнитски”, на другия ден Бойко не го познаваше. До вчера. Утре отново го познава и чака морски дарове от него.
Цветан Цветанов — да помните! Какво от това, че му построи лидерското имение „ГЕРБ”? Откраднал си лично асансьор — че и Бойко го пусна по него, за да не слезе лично по стълбите. И още колко „герберасти” вече са храсти…
Лична отговорност? Не — защото няма нищо общо нито с кадрите си, нито с партията, нито с народа си. Има само „лично”, без отговорност.
Делян? При него няма делител, няма делимо — само частно. Не честно, а частно: частна партия, частни депутати, частен архив, частна прокуратура, частни умения и самолети, частна охрана и частна „Д”-държава.
Време е да му кажем честно: всичко „твое” частно е наше — плати си вересиите с лихвата!
А новият спасител? Нека си мечтае и дава надежда на наивните, че още пилотира изтребител. Всички знаем, че частите на изтребителя му са от „Ту”, „Ил”, ако не и от „Ан”.
Така че когато попълвате бюлетината си, внимавайте химикалката да не е зареждана със симпатично мастило.
Аз ще гласувам на машинката — без отвертка! Не ме интересува нито „хаш”, нито друг код. Кодът е в сърцето ми, в душичката ми —
№ 7 !!!
Това е кодът за децата ми, за внуците ми, за България!
А преференцията — естествено Асен Василев!
Защото Бойко го мрази, Делян го ненавижда, а Румен му завижда. Може и тримата не могат да пеят като него и не знаят пълния текст на химна — а Асен го научи, и децата ни го пеят юнашки, с усмивка и гордост!
Хайде, ставайте — секциите вече са отворени!”
