Ние сме поколението, което помни опашките, тишината, страха да говориш на висок глас и онова усещане, че „някой друг решава вместо теб“. И точно затова днес имаме моралното право – и дълг – да помогнем на внуците си да не живеят така.
Много от тях искат нормална, европейска, справедлива държава. Искат избори, които се броят честно. Искат гласът им да тежи точно толкова, колкото са пуснали в урната. Но са млади, работят, гледат деца, често са в чужбина или просто са уморени да се борят сами.
Тук идваме ние.
Минаха десетилетия. Видях изчезващи бюлетини, пренаписани протоколи и лицата на честни хора, помрачени от разочарование. Но видях и друго: тихата, упорита смелост на обикновените българи, които отказват да позволят гласът им да бъде откраднат. Днес, докато седя на кухненската маса с чаша шипков чай до мен, искам да ви разкажа — мили приятели, баби и дядовци — за един нов начин да пазим демокрацията си. И не изисква да напускате дома си.
Дългият път към честните избори
Да не се лъжем: изборните измами са стари колкото парламента ни. Още от времето на Княжеството, през сивите години на социализма, до дивия преход на 90-те и модерните трикове днес — винаги някой е опитвал да изкриви правилата. Помня истории от собствената си редакция — как през 20-те години „черните списъци“ и заплахите са били ежедневие, а по време на социализма изборите са били формалност, резултатите написани преди първия глас.
След 1989-та се надявахме на по-добро. Но се появиха нови хватки: купуване на гласове, „мъртви души“ в списъците, натиск над уязвимите. Видях млади ромки, на които предлагат брашно за гласа им, и стари мъже, заплашвани с отнемане на пенсията. Горчива истина, но трябва да я гледаме с отворени очи.
Има и друга истина: всеки път, когато гражданите са се изправяли да наблюдават, да преброяват, да подават сигнали — измамниците са отстъпвали. Гражданското наблюдение стана тихият герой на нашата демокрация. Организации като Прозрачност без граници и Институт за развитие на публичната среда изпращат хиляди наблюдатели, които осветяват най-тъмните ъгли на процеса.
Новата глава: Видеонаблюдение от вкъщи
Днес технологията ни дава ново оръжие. Можете да станете пазител на демокрацията, без да напускате фотьойла си. В изборния ден хилядите секции из страната ще бъдат оборудвани с камери. Доброволци — да, дори ние със сребърни коси и очила за четене — можем да се включим и да наблюдаваме на живо от дома си, да следим за нередности и да ги докладваме в реално време.
Представете си: вие, по пантофи,гледате как се преброяват бюлетините. Не е нужно да сте компютърен гений. Ако можете да гледате YouTube, можете и това. И няма да сте сами. Ще има обучение, подкрепа и цяла общност от хора като вас — хора, на които им пука.
Защо точно пенсионерите сме най-подходящи
Ще си го кажа направо, с цялата си журналистическа чест:
- Ние имаме време.
- Ние имаме търпение.
- Ние помним какво струва една открадната истина.
- И ние знаем, че държавата не се оправя с мрънкане, а с участие.
Това е нашият начин да кажем на внуците си:
„Ние си свършихме нашето. Сега е ваш ред – но не сте сами.“
Как да се включим?
Много просто. Без членски карти. Без партии. Без обвързване.
Лесно е. Запиши се като доброволец за видеонаблюдение тук: bit.ly/piggyform. Регистрирате се онлайн, получавате инструкции, и в изборния ден се включвате и наблюдавате. Ако видите нещо съмнително, натискате бутон и докладвате. Толкова е просто.
Наследство за внуците ни
Често мисля за внучката си Мила — с дивите къдрици и безкрайните въпроси. Каква страна ще наследи? Ще вярва ли, че гласът ѝ има значение? Ние, поколението, видяло и мрак, и изгрев, имаме дълг — не само към себе си, а към тях.
Нека им покажем, че възрастта не е пречка за смелост. Че мъдростта не е само в рецептите и поговорките, а и в действията. Че все още сме пазителите на душата на България.
И така, мили приятели, ще се включите ли? Ще сложите ли очилата, ще си налеете чай и ще помогнете изборите ни да са честни? Бъдещето гледа. А и ние също.
