Помня първия път, когато ме изпратиха да интервюирам великия Георги Парцалев. Беше късните 70-те, София тихо бръмчеше с надеждата на пролетта, а аз – млада журналистка с тефтер, пълен с въпроси, и сърце, пълно с притеснение. Бях подготвила “сериозни” теми – ролите му, вижданията му за изкуството, цензурата на времето. Но когато прекрачих прага на скромния му апартамент, той ме посрещна не с ръкостискане, а с такава широка и истинска усмивка, че стопи всяка тревога.
Сядай, дете, и да си поговорим за истински важните неща. Знаеш ли кое е най-доброто лекарство? Един хубав смях и топла манджа.Георги Парцалев
Минаха десетилетия оттогава. Интервюирала съм министри, поети, дори един нобелов лауреат. Но нищо не ми е останало така на сърце, както тази проста мъдрост: най-важният витамин е усмивката. Не онази, която се насилваш да покажеш за снимка, а онази, която избликва отвътре, дори когато коленете болят, а светът тежи.
Рецепта за радост и здраве
Ще ви издам една тайна, мили читатели. Прекарах живота си в гонене на последните здравословни тенденции – витамини, чудодейни чайове, вносни суперхрани. Но най-здравите хора, които съм срещала, не бяха тези с най-много хапчета в шкафа. Бяха тези, които умееха да намират радост в обикновеното: шегата на съседа, уханието на топъл хляб, смеха на внучето.
Веднъж срещнах французойка в Прованс, която правеше най-прекрасния луков мармалад.
Всяка рецепта е история, а всяка история иска малко сладост.мадам Лефевр, Прованс
Мармаладът ѝ беше само лук, захар и оцет, но вкусът – като летен следобед. Научила го от баща си, а той – от майка си. Нямаме много, каза тя, но имаме един друг, и това стига.
Не е ли същото и у нас, в България? Нашите баби правеха чудеса от нищо – баница от вчерашен хляб, компот от паднали сливи, смях от най-малкото. Истинските витамини винаги са били в историите, които разказвахме около масата.
Науката за усмивката
Знам какво си мислите: Злати, това е поетично, но какво ще кажеш за истинското здраве? Успокойте се – науката най-сетне догонва това, което бабите ни винаги са знаели. Изследванията показват, че усмивката, дори когато не ви е до нея, освобождава ендорфини и намалява стреса. Засилва имунитета, помага на сърцето, дори подмладява. Няма хапче, което да прави всичко това.
А смехът? Най-доброто упражнение за душата. Чела съм, че децата се смеят до 300 пъти на ден, а възрастните – едва 20. Кога забравихме да играем? Кога започнахме да вярваме, че само сериозното има значение?
Практични съвети за здраве без химия
Как да внесем повече усмивки в живота си? Ето няколко трика, които съм научила през годините – не изискват рецепта, само малко смелост и много сърце:
- Започнете деня с благодарност
Преди да посегнете към телефона или новините, помислете за три неща, за които сте благодарни. Може да е слънцето на прозореца или споменът за гласа на приятел. - Разкажете шега
Покойният ми съпруг казваше: Ден без смях е ден загубен. Разкажете шега на съседа, на внучето, или дори на себе си в огледалото. Колкото по-глупава, толкова по-добре. - Сгответе с любов
Опитайте нова рецепта или, още по-добре, съживете стара. Помните ли историята за френския луков мармалад? Всеки път, когато готвите, тъчете своята история. - Движете се
Танцувайте в кухнята, разходете се в парка, или просто протегнете ръце към небето. Движението е живот, а животът – движение. - Свържете се с другите
Обадете се на стар приятел, напишете писмо, поканете някого на чай. Човешката връзка е най-старото лекарство на света.
Въпроси за размисъл
- Кога за последно се смяхте до сълзи?
- Коя рецепта ви връща най-сладките спомени?
- На кого можете да се обадите днес, просто за да споделите усмивка?
До следващия път – усмихвайте се! Светът има нужда от вашата светлина.
