Помня първия път, когато писах за рака. Беше в края на 80-те, редакцията беше пропита с дим от цигари, а единственото по-упорито от миризмата на мастило беше страхът в очите на хората, когато някой прошепнеше думата „рак“. Тогава ракът беше присъда, не диагноза. Бях млада репортерка, гладна за истина, и седях срещу една жена на име Мария, която току-що бе загубила съпруга си от болестта. Тя стискаше избеляла снимка и ми каза:
Пиши така, че хората да не се чувстват сами.Това изречение ме следва през десетилетията, през революции в медицината и в нашия български живот.
Днес, на прага на лятото 2025, ви пиша не със страх, а с надежда. Защото битката с рака се променя — тихо, упорито и с онази смелост, която имат само онези, които са погледнали в бездната.
Нова ера: науката обръща везните
Да започнем с новината, която ме накара да оставя кафето и да повикам внучката си в скута. Учени от City of Hope в Лос Анджелис разработиха ново лекарство, AOH1996, което атакува протеин, присъстващ в повечето твърди тумори — нещо, което доскоро се смяташе за нелечимо. В лабораторни тестове тази молекула унищожава ракови клетки от гърда, простата, мозък, яйчници, шийка на матката, кожа и бял дроб, без да засяга здравите клетки. Изследването, плод на 20 години труд, вече е в клинични изпитвания върху хора.
Резултатите досега са обещаващи, тъй като молекулата може да потиска туморния растеж самостоятелно или в комбинация с други лечения, без да води до токсичност.Д-р Линда Малкас
Представете си — лекарство, което не просто напада, а разбира. Това е бъдещето, към което вървим.
Но пробивите не спират дотук. Корейски учени откриха молекулярен превключвател, който може да обърне рака, връщайки злокачествените клетки обратно в здрави.
Уловихме момента на критичен преход, точно преди нормалните клетки да бъдат необратимо променени в ракови.Проф. Куанг-Хюн Чо
Това е първото изследване, което показва, че съдбата на туморогенезата може да се промени в точен момент — откритие, което може да доведе до терапии за обръщане на рака в бъдеще.
А в САЩ и Германия учени откриха, че дрождени клетки могат да зимуват при стрес, подобно на раковите клетки, които оцеляват при тежки условия. Разбирането на този механизъм може да ни помогне да събудим спящите ракови клетки и да ги направим уязвими за лечение.
Българските лекари: тихите герои
И ние имаме своите герои. Проф. Стоян Киркович, проф. Иван Чавдаров, проф. Георги Спасов — имена, които рядко влизат в новините, но чиито ръце са спасили хиляди. Спомням си интервю с проф. Чавдаров в началото на 2000-те.
Най-голямата победа не е над болестта, а над отчаянието.Проф. Иван Чавдаров
В България битката често е по нанагорнище — ресурсите са малко, но сърцата са големи.
Д-р Георги Езекиев, управител на Онкологичния център във Враца, наскоро сподели:
Нашето общество е поставило на добри основи профилактиката, и, ако човек е достатъчно интелигентен, просто използва безплатно всички начини да се прегледа. Стремим се да бъдем начело на борбата с рака.Д-р Георги Езекиев
Европейският дух: заедно за живота
Европа не е просто континент — тя е обещание. Европейският съюз има План за борба с рака, който цели да подобри живота на над 3 милиона души до 2030 чрез превенция, оптимално лечение и добро качество на живот. Над 378 милиона евро са отделени за изследвания и иновации.
Спомням си конференция във Виена, където един френски онколог каза:
Ние не се борим с рака — ние се борим за живота.Френски онколог
Това е европейският път: да споделяш знание, да подкрепяш, да не се отказваш от никого, независимо от възраст, пол или произход.
Руската трагедия: гениалност в окови
Но нека не забравяме цената, платена от мнозина на Изток. Руски учени като Лев Зильбер, който е бил арестуван и изпратен в лагер, въпреки приноса си към медицината. Много блестящи умове са били заглушени, откритията им — скрити или изгубени. Това ни напомня, че свободата — на мисълта, на изследването, на духа — е толкова важна, колкото и всяко лекарство.
Истории на смелост: от Йоана до Jessie J
Всяка битка е лична. Йоана, 38-годишна майка на две деца, получава диагноза напреднал рак на дебелото черво по време на бременност. Тя преминава през болка, преждевременно раждане и пътуване до Турция за лечение.
Всеки малък жест ме доближава с една стъпка до оздравяването и до моите две слънца, които да растат с майка си.Йоана
И после е Jessie J, британската певица, която наскоро сподели своята диагноза:
Важно е да признаем страха, гнева, тъгата, паниката и претоварването. Да го държим в себе си не помага. При всяка житейска криза е важно да излеем емоциите си.Jessie J
Какво можем да направим?
Няма да ви давам инструкции. Но ще ви попитам: Кога за последно ходихте на профилактичен преглед? Кога за последно се обадихте на приятел, просто за да му кажете, че ви е грижа? Кога за последно разказахте на внучето си история за смелост — не само на бойното поле, а в ежедневието?
Научих, през загуба и през любов, че най-голямото лекарство е връзката помежду ни. Моят покоен съпруг, който се бори до края, казваше:
Докато имаме един друг, имаме надежда.Нека бъдем надежда един за друг.
Рецепта за живот
И понеже съм, все пак, баба Злати, ще ви споделя една малка тайна: Когато светът натежи, правя чай от шипки и баница със спанак. Каня внучката да помага, и докато месим тестото, ѝ разказвам истории — не само за оцеляване, а за радост. Защото животът, дори в сянката на болестта, пак е сладък.
Имало едно време
Ако искате да прочетете още, ето няколко истории и ресурса, които ще ви вдъхновят и информират:
- Епохален пробив: хапче унищожава всички ракови клетки
- Жени помагат на жени в битката с рака на гърдата
- Историята на Йоана: Помогни в битката с рака
- Д-р Георги Езекиев: Стремим се да бъдем начело
- Jessie J за своята битка с рака
- Пробив в обръщането на рака
- Нови открития за „зимуващите“ ракови клетки
Нека продължим да разказваме тези истории. Нека продължим да ги живеем.
С обич и надежда,
Златка Димитрова
