Скъпи мои, помните ли как през 90-те всичко тръгна по-надолу, защото го нарекоха „преход“?
Помните ли как фабриките, които хранеха цели градове, изведнъж се оказаха „непечеливши“, а утре вече бяха в ръжда и бурени?
Помните ли почивните станции на профсъюзите, пълни с деца, майки, работници — и как една сутрин видяхме катинар на вратата, а после се появи табела „частна собственост“?
Е, новините са, че днес историята се повтаря. Само че този път не продават фабриките — продават нашето здраве и нашите спомени.
📜 125 имота със златна стойност за здравето на България
От общо 4400 имота, които правителството е решило да продаде за две седмици, аз преброих поне 125, които могат да бъдат или вече са били:
- Санаториуми
- Почивни станции
- Балнеоложки бази
- Рехабилитационни центрове
- Здравни служби в села
📌 Примерите, които болят
📌Арбанаси – „Почивно-възстановителна база“ в архитектурен резерват. Място, благословено за културен туризъм и здравен отдих. Ще мине в частни ръце.
📌Щъркелово гнездо, Долни Пасарел – „Курортно-туристическа база“ на брега на Искърското езеро. Създадена за детски лагери и климатолечение.
📌Десетки здравни служби в Търговищко – единствената медицинска помощ в цели села.
📌Минерални зони Сливен – имоти с потенциал за балнеолечение, които можеха да носят приходи на държавата, вместо да се подаряват.
⏳ Дежавю от 90-те
През 90-те ни обещаваха, че приватизацията ще донесе „инвеститори“ и „модернизация“. Вместо това получихме разрушени предприятия и масова безработица. Изчезнаха почивни станции и санаториуми, които бяха достъпни за обикновените хора. На тяхно място се появиха лъскави хотели и комплекси с цени, непосилни за работническа заплата или пенсия. Днес ни казват, че това е „оптимизация“. Аз казвам: втори грабеж.
⚠️ Разликата сега
Тогава поне се правеше опит за публичност — имаше дебати, приватизационни бонове, обещания за „масова собственост“. Днес всичко става за две седмици — тихо, бързо, без разговор с хората, които цял живот са плащали с труда и данъците си за изграждането на тези бази.
🗝️ Истината е проста
Тези имоти не са излишни. Те са необходими — особено днес, когато здравето е най-големият ни капитал. Можеха да се превърнат в социални балнеоцентрове, програми за възрастни хора, достъпни лагери за деца. Вместо това ще отидат при частници, които ще мислят само за печалба.
