Беше един дъждовен следобед в София, някъде в края на 90-те, когато аз, Златка Димитрова, се озовах в дома на легендарната Стоянка Мутафова. Градът беше сив, трафикът — ужасен, а чадърът ми тъкмо се беше предал. Но в нейния скромен апартамент въздухът беше наситен с топлина, смях и аромат на прясно изпечена баница — онази топлина, която само жена, преживяла всичко, може да излъчва.
Знаеш ли, Злати, най-хубавото на това да живееш сама е, че можеш да ядеш баница за вечеря и никой няма да ти се кара.Стоянка Мутафова
Изсмяхме се от сърце и тогава разбрах: самотата не е присъда, а сцена — а понякога сцената е всичко, от което една велика актриса има нужда.
Днес, докато пиша тези редове, съм от другата страна на този разговор. Мъжът ми го няма, синът ми е пораснал и зает, а смехът на внучката ми по-често звучи през телефона, отколкото в кухнята ми. Живея сама. Но самотна ли съм? Или най-сетне съм свободна?
Митът за самотата: българска приказка
В България винаги сме били народ на огнището. Поколения под един покрив, мирис на кисело зеле през зимата, тропот на чехли по коридора. Но времената се менят. По данни на Националния статистически институт над милион българи вече живеят сами — число, което расте от 90-те насам. Някои казват, че е трагедия. Аз казвам — нова глава.
Който не обича самотата, той не обича свободата, защото само в самотата е възможно да бъдеш свободен.Артур Шопенхауер (източник)
И все пак, както мъдро напомнят гласовете в интернет, да си сам и да си самотен не е едно и също.
Да бъдеш сам е физическа и психическа свобода… Да си самотен е емоционално изоставяне.Фани Трия (тук)
Срещала съм стотици хора в кариерата си — актьори, писатели, политици, хлебари и баби от най-малките села. Най-щастливите сред тях не бяха тези, които са заобиколени от тълпи, а онези, които са в мир със себе си.
Не се затваряйте — общувайте и пътешествайте. Използвайте това време, за да опознаете себе си. Обичайте се. Открийте удоволствието от живота.Маги Ангелова (източник)
Изкуството да живееш сам: истории, рецепти и малки чудеса
Ще ви издам една тайна: най-вкусната баница, която съм правила, беше само за мен. Сложих повече сирене, малко повече масло и я изядох направо от тавата, стоейки до прозореца и гледайки дъжда. Нямаше кой да ме съди, нямаше кой да ме пришпорва. Това, мили мои, е свобода.
Но свободата не е изолация. Разликата е тънка, като между кисело мляко и айрян. Едното е гъсто и хранително, другото — разредено и безвкусно. За да живееш сам и да не си самотен, трябва да храниш душата си, както и тялото.
- Дръжте ръцете си заети. Месете тесто, плетете чорапи за внучката, грижете се за мушкатото — дейността е най-доброто лекарство срещу тъгата.
- Бъдете любопитни. Четете, гледайте стари български филми, научете нова рецепта. Знаете ли, че легендарната Блага Димитрова е написала най-красивите си стихове след 70?
- Търсете връзка. Обадете се на приятел, присъединете се към пенсионерски клуб, или просто си поговорете със съседа през оградата.
- Позволете си почивка. Заслужили сте я.
Уроци от Европа и Русия: какво можем да научим
В Швеция възрастните живеят в „seniorboende“ — самостоятелни апартаменти с общи градини и кухни. Във Франция много възрастни живеят сами, но с редовни посещения от помощници и съседи. В Русия „бабушкините мрежи“ са легендарни — баби, които се подкрепят, споделят храна и пазят духа жив, дори в най-студените зими.
Но нека не идеализираме. Самотата може да е болест, както са предупреждавали Питагор и Парацелз преди векове. Може да скъси живота, да отнеме радостта, да направи и най-слънчевия ден сив. Тайната е не да я отричаме, а да я преобразим.
Ако сте самотен, когато сте сам, вие сте в лоша компания.Жан-Пол Сартр (източник)
Смехът на внучката: мостът между поколенията
Миналата седмица внучката ми Мила беше на гости. Тя е на три, вихрушка от къдрици и въпроси. Правихме таратор заедно — тя разля киселото мляко навсякъде, а аз се преструвах, че се сърдя. После, седнали на балкона, ме попита:
Бабо, тъжна ли си, когато си сама?Прегърнах я силно и прошепнах:
Не, мило мое. Когато ми липсваш, правя любимите ти сладки и си представям, че си тук. И тогава изобщо не съм сама.Това е тайната: да изпълниш самотата със смисъл, с памет, с малки жестове на любов. Да бъдеш бабата, която учи, съседката, която слуша, приятелката, която помни рождените дни. Да бъдеш, по думите на поета, „монада без врати и прозорци, но със сърце широко отворено“.
Въпроси към теб, скъпи читателю
- Кога за последно направи нещо само за себе си?
- Коя стара мечта можеш да изтупаш от праха и да опиташ отново?
- На кого можеш да се обадиш днес, просто да кажеш „здравей“?
Пишете ми. Разкажете ми вашите истории. Нека създадем нова общност — не от самотни души, а от свободни духове.
Имало едно време
Ако искате да прочетете още, ето няколко съкровища, които открих за вас:
