В нашата българска традиция постът е неразделна част от семейните традиции и спомени. Баба ми, баба Стоянка, казваше:
По време на пост къщата мирише на лук и надежда.Баба Стоянка
Събираше ни около масата, ръцете ѝ се движеха с увереността на човек, месил хляб през войни и мир, и ни сервираше гореща боб чорба, печени чушки и прочутата си тиквена баница. Винаги имаше смях, истории и усещане, че сме част от нещо по-голямо от нас самите.
Исторически, постът е време за пречистване – не само на тялото, но и на сърцето. Както напомня православният портал „Богоносци“:
Постът е време, когато трябва да забравим за себе си.Богоносци
Това е период за смирение, за прошка, за обръщане навътре.
Но постът е и време за здраве. Съвременната наука вече потвърждава онова, което нашите предци са знаели интуитивно: когато дадем почивка на тялото от тежките храни, когато включим в менюто си зърнени, бобови храни, зеленчуци и ядки, освежаваме не само храносмилането, но и цялото си същество. Както отбелязва здравният портал BB-Team:
Постът е пречистване най-напред на душата, а после и на тялото.BB-Team
Рецепти за тялото, ритуали за душата
Ще ви споделя една рецепта, оцеляла през времето и трудностите – обикновена боб чорба, каквато е топлила българските домове от векове:
Необходими продукти:
- 2 ч.ч. сух боб
- 1 голяма глава лук
- 2 моркова
- 1 червена чушка
- 1 домат (или лъжица доматено пюре)
- Малко сушена чубрица
- Сол, черен пипер и малко слънчогледово олио
Приготвяне:
Накиснете боба от вечерта. Сварете го, като смените водата веднъж. Добавете нарязаните зеленчуци и оставете да къкри, докато всичко омекне. Овкусете с чубрица, сол и пипер. Сервирайте с парче хляб и история от младостта.
Но истинската рецепта на поста не е в готварските книги. Тя е в малките добрини, които правим – към себе си, към семейството, към непознатите. Както казва детският катехизис на „Вероучение“:
Постът означава въздържание от храна – това е пост телесен. Но означава и очистване на душата от злото – това е пост духовен.По време на пост винаги се опитвам да се обадя на стар приятел, да простя стара обида или да науча внучката си как се правят туршии от чушки. Това са ритуалите, които ни държат живи, които ни правят важни в живота на нашите внуци.
Как да се грижим за себе си и за душата
Как да се грижим за себе си по време на пост? Не като броим калории или мерим добродетелта си, а като слушаме – тялото си, сърцето си, историите, които ни свързват. Ако сте болни или лекарят ви е забранил строг пост, помнете:
Църквата никога и на никого не предписва да извършва насилие над своето естество, никога не призовава да нарушава предписанията на лекарите.
Вместо това, намерете своя начин да почетете сезона. Може би е разходка в парка с внучето, писмо до приятел или тих миг с любима книга. Може би е просто да седнете до прозореца, да гледате как се сменя светлината и да сте благодарни за живота, който сте изживели.
Въпроси към сърцето
- Кой е любимият ви спомен от поста?
- Коя рецепта ви връща в детството?
- На кого бихте простили, обадили се или помогнали тази пролет?
- Каква история бихте искали внуците ви да помнят за вас?
Една последна мисъл
Докато пиша тези редове, мисля за покойния си съпруг, който посрещна болестта си със същото тихо достойнство, с което се отнасяше и към всеки пост – с надежда, с търпение и с любов. Дано всички намерим малко от тази сила в себе си тази пролет.
