Беше една дъждовна априлска сутрин в София, 1986 година, когато за първи път интервюирах легендарния д-р Стоянов – „доктора на столетниците“ от Родопите. Помня ръцете му – широки, топли, винаги ухаещи на мащерка и тютюн.
Злати, тайната на дългия живот не е в хапчетата, а в смеха на масата и в историите, които разказваш на внуците си.д-р Стоянов
Бях млада журналистка тогава, гладна за заглавия, но в онзи ден научих, че истинските новини се пишат в бръчките на старите хора и в блясъка на очите им.
Днес, на Световния ден на здравето, искам да ви поканя на различен разговор. Не за диети и забранени храни, а за изкуството да живееш дълго и добре – как да стигнеш 90 и още да намираш причина да се усмихнеш всяка сутрин. Защото, мили мои, светът има нужда от вашите истории, от вашата мъдрост и от вашия смях повече от всякога.
Масата на дълголетието: боб, кисело мляко и щипка радост
Да започнем с очевидното: какво всъщност ядат хората, които живеят до 90 и отвъд? Отговорът, както открих в пътуванията си от Родопите до Странджа, е едновременно прост и вкусен. Според скорошна статия от „Момичетата“ Какво всъщност ядат хората, които живеят до 90 и 100 години?, тайната не е в строгите диети, а в малките, устойчиви навици: боб, леща, нахут и дъга от сезонни зеленчуци. Една купичка боб чорба на ден има повече сила от всяко витаминно хапче.
Но има и нещо повече. В „сините зони“ на света – Окинава, Сардиния, Икария – хората ядат заедно, бавно, със смях и истории.
Начинът, по който се храниш, е толкова важен, колкото и самата храна.Лиз Уайс, диетолог
В България това го знаем добре. Масата е място за споделяне, за прошка, за спомени. Моята баба казваше:
Ядене без компания е като песен без мелодия.Силата на разказа и топлината на семейството
Ако попитате български столетник за тайната му, рядко ще спомене първо храната. Ще говори за семейството, за внуците, за радостта да научиш малчуган да сади боб или да меси хляб. В нашата традиция старите не са сами – те са сърцето на дома.
Спомням си интервюто с баба Пенка от едно селце край Габрово. Беше на 102, остра като бръснач, и още си правеше киселото зеле всяка есен.
Децата ми са далеч, но внуците идват всяко лято. Уча ги да правят туршии и им разказвам за старото време. Затова още съм тук.Да предаваш истории е вид лекарство. Държи ума остър, а сърцето пълно.
Къща без истории е като къща без покрив.Димитър Маринов, етнограф
И нали е вярно? Когато споделяме спомените си, строим мостове между поколенията.
Мъдростта на Европа, трагедията на Русия и дарът на устойчивостта
Ние, българите, сме деца на Европа – на нейната мъдрост, изобретения, споделена трапеза. Печатната преса, парната машина, пеницилинът – това са дарове от нашия континент към света. Но сме белязани и от трагедиите на Изтока. Не мога да забравя историите за руските писатели и творци, преследвани заради своя гений. Като Анна Ахматова, чиято поезия оцелява в гулагите, или безбройните безименни души, погубени от жестокостта на режима.
Тяхното страдание ни напомня: свободата, здравето и радостта не са даденост. Трябва да ги ценим, пазим и предаваме нататък. Както Световната здравна организация ни напомня всеки 7 април Световен ден на здравето – Столична РЗИ, здравето не е само липса на болест, а присъствие на справедливост, достойнство и надежда.
Как да живеем дълго и още да се усмихваме: моята рецепта
И така, какъв е моят съвет след всички тези години и истории? Ето моята рецепта за дълъг, усмихнат живот:
- Яжте просто, но с радост. Купичка боб, парче хляб, лъжица кисело мляко – споделени с любим човек.
- Движете се всеки ден. Разходка, градинарствайте, хоро, игра с внуците. Тялото е създадено за движение.
- Разказвайте историята си. Не оставяйте спомените си да събират прах. Споделяйте ги – с децата, съседите, приятелите.
- Смейте се често. Дори на себе си. Особено на себе си.
- Бъдете любопитни. Четете, учете, питайте. Светът се променя, но мъдростта никога не излиза от мода.
Ден без смях е ден загубен.Алеко Константинов
И най-важното – никога не вярвайте, че времето ви е минало. Вие сте живата памет на България. Вашите ръце са строили, готвили, обичали и лекували. Вашият глас е нужен – сега повече от всякога.
Въпрос към вас
Коя е историята, която искате внуците ви да помнят? Коя рецепта, коя песен, кой урок ще оставите след себе си? Запишете го. Разкажете го тази вечер на вечеря. Светът слуша.
