Помня първия път, когато потопих ръка в парния басейн зад старата баня в Хисаря. Беше късните 70-те, млада репортерка, изпратена да пише за чудотворните води. Въздухът тежеше от мириса на минерали и носталгия. Възрастни жени с избелели бански си шепнеха тайни за болни колена и изгубени любови, а местен лекар ми каза:
Тази вода има памет, дете. Помни траките, римляните, османците и всички нас, които идваме тук да се лекуваме.
Записах тези думи в тефтера си и оттогава не ме напускат.
Минералните извори на България не са просто вода – те са живите вени на нашата земя, пулсиращи с истории, надежда и понякога – с болка. Днес, когато гледам рушащите се фасади на някогашни бани и лъскавите нови спа хотели до тях, се питам: помним ли още истинската стойност на този дар? Или, както толкова други съкровища от миналото, сме го оставили да се изплъзне тихо в забрава?
Изворите, които помнят всичко
Нашата страна е благословена – над 600 минерални извора, всеки със свой характер, температура и лечебна сила. Траките са ги почитали като свещени. Римляните са строили цели градове около тях – Хисаря, Сердика, Средец и още. Дори османците, с любовта си към хамамите, са оставили следа в Кюстендил и Ямбол.
През XIX и началото на XX век минералните извори стават сърцето на българските градове. Балнеолечението не е било лукс, а начин на живот.
Баща ми казваше: ‘Ако искаш да живееш дълго, къпи се в извора и пий от него’
Иван, пенсиониран учител от Сандански
Събирахме се всяка неделя, три поколения, и водата отмиваше не само болките, а и тревогите ни.
Но след 1989 г., когато ветровете на промяната преминаха през България, много от тези извори останаха забравени. Държавните санаториуми бяха приватизирани или изоставени. Някои попаднаха в ръцете на инвеститори, които виждаха само печалба, не и наследство. Други просто западнаха – басейните празни, стените ехтят от смеха на призраци.

Между разруха и възраждане
И все пак, не всичко е загубено. В последните години тихо възраждане започна. Градове като Велинград, Сандански и Девин отново привличат гости от цяла Европа. Нови спа комплекси изникват до руините, а млади предприемачи мечтаят да върнат старата слава.
Но белезите от пренебрежението са навсякъде.
Имаме златото на водата, а се отнасяме с него като с кал
д-р Петкова, хидротерапевт в София
В Германия или Австрия един извор би бил национално богатство. Тук ги оставяме да се рушат, или по-лошо – продаваме ги за жълти стотинки.
Проблемът не е само икономически. Той е духовен. Изворите са част от нашата идентичност, вплетени във фолклора, в рецептите, в самото ни усещане за дом. Когато ги губим, губим частица от себе си.
Извор за всяко поколение
Често си мисля за внучката ми Мила, която се плиска в плиткия басейн на минерален извор край нашето село. Смее се, къдриците ѝ подскачат, и си спомням моето детство – как баба ми търкаше коленете ми с минерална вода и шепнеше:
Това е тайната на нашия народ.
Какво ще оставим на Мила и нейното поколение? Само спомени за това, което е било, или ще им дадем шанс да усетят лековития допир на изворите?
Нека не забравяме: изворите не са само за старите, болните или носталгичните. Те са за всички. Там се срещат поколенията, там се предава мъдрост, там се обновяват тяло и душа.
Какво можем да направим?
Не съм тук да поучавам. Тук съм, за да ви напомня – нежно, като баба – че ние сме пазителите на това богатство. Можем да посещаваме изворите, да подкрепяме местните инициативи, да учим внуците си на тяхната история. Можем да изискваме по-добро управление от нашите лидери и да разказваме историите си, за да останат изворите живи – в паметта и в реалността.
Както поетът е казал:
Водата помни.
Нека ѝ помогнем да помни нас – не като поколението, което забрави, а като това, което възроди.

Въпроси за размисъл
- Имате ли спомен за минерален извор, който е променил живота ви?
- Какви истории са ви разказвали родителите или бабите и дядовците ви за лековитите води?
- Как можем заедно да направим така, че тези извори да не са само спомен, а жива част от бъдещето ни?