Татяна Лолова – смях, който лекуваше цели поколения

Помня първото си интервю с Татяна Лолова. Беше един дъждовен следобед в София, от онези, които карат града да ухае на мокри липи и стари камъни. Бях млада журналистка, още трепереща от вълнение всеки път, когато заставах с бележника си пред легенда. Тя ме посрещна с усмивка толкова широка и топла, че сякаш ме прегърна.

Съдържание

Миг в кухнята
Въпрос към вас
Имало едно време

Сядай, мило дете – каза ми, – хайде да не си губим времето в преструвки, че не сме тук за хубава история.

Татяна Лолова

А тя самата беше истинска история.

Татяна Лолова не беше просто актриса. Тя беше явление – стихия, която можеше да те разсмее до сълзи, а после с един поглед да ти напомни за горчиво-сладкия вкус на живота. Родена през 1934 година, тя израсна в България, която се променяше по-бързо от течението на Дунав. Завършва ВИТИЗ и още от самото начало сцената я обикна. Сатиричният театър стана неин дом, а публиката – нейното голямо семейство.

Смехът ѝ беше легендарен. Не беше просто звук – беше лекарство. В сивите години на социализма, когато надеждата беше на купони, а радостта – лукс, смехът на Татяна пробиваше мрака като слънчев лъч през тежки завеси.

Смехът е най-доброто лекарство, често казваше тя, а любовта към публиката – най-голямата ми награда.

Татяна Лолова

Спомням си как ми каза:

Ако можеш да накараш човек да се смее, вече си излекувал половината му душа.

Татяна Лолова

Ролите ѝ във филми като „Топло“, „13-та годеница на принца“, „Опасен чар“, „Бон шанс, инспекторе!“ са вписани в колективната памет на България. Но най-ценно беше присъствието ѝ – способността да превърне и най-обикновения скеч в празник на живота. Можеше да бъде глупачката, дивата, съседката или царицата, и във всяка роля беше неоспоримо себе си: щедра, мъдра и безкрайно добра.

Смехът на Лолова не беше само за сцената. Тя го носеше и в ежедневието – в кухните и дворовете на България. Обичаше да готви, да разказва истории, да събира хора около масата си.

Най-хубавите рецепти – сподели ми веднъж – са тези, които се споделят с приятели. Смехът е основната подправка.

Помня как правеше обикновена шопска салата, превръщайки рязането на домати в комедиен номер, а всички в стаята – журналисти, оператори, дори намусеният тонрежисьор – се превиваха от смях.

Но Татяна беше повече от комедийна актриса. Драматичните ѝ роли разкриваха дълбочина и уязвимост, които оставяха публиката без дъх. Тя познаваше и тъгата.

Комедията се ражда от болката. Ако не си плакал, не можеш да разсмееш другите.

Преживя трудностите на своето време – недоимъка, цензурата, тихите разочарования на страна, която се учеше да диша свободно. Но никога не изгуби вярата си в хората и в лечебната сила на изкуството.

Смъртта ѝ през 2021 година остави тишина, която още ехти. Но смехът ѝ остана – балсам за душата, напомняне, че радостта е акт на смелост. В свят, който често тежи, Татяна Лолова ни научи да намираме лекота, да ценим абсурда, да се лекуваме един друг с усмивка.

Миг в кухнята

Ще ви споделя една малка рецепта, вдъхновена от духа на Татяна. Следващия път, когато внуците ви дойдат на гости, съберете ги в кухнята. Направете заедно проста баница – нека те натрошат сиренето, разбият яйцата и се смеят, докато корите им лепнат по пръстите. Разказвайте им истории от младостта си, за филмите, които сте обичали, за смеха, който е изпълвал дома ви. А когато баницата стане златиста и ухаеща, седнете заедно и я хапнете, помнейки, че най-хубавите спомени се раждат не от съвършенството, а от споделената радост.

Въпрос към вас

Кога за последно се смяхте до сълзи? Кой беше човекът, който ви подари този смях? Може би беше Татяна, на екрана, а може би вашата собствена баба, разказваща история до печката. Пазете тези мигове. Предавайте ги нататък.

Наследството на Татяна Лолова не е само във филмите или наградите ѝ. То е в начина, по който ни накара да се почувстваме – видени, разбрани, излекувани. Тя ни показа, че смехът не е бягство, а мост. Начин да оцелеем, да се свържем, да обичаме.

Затова, скъпи читателю, нека пазим смеха ѝ жив. Нека бъдем причината някой да се усмихне днес.