Ако затворя очи, още чувам ехото на смях, което се носеше по коридорите на старата редакция. Беше късните 70-те, а светът отвън беше оцветен в сивите краски на купони и безкрайни опашки. Но вътре някой беше донесъл стар касетофон, а от него звучеше гласът на Георги Парцалев. Цялата редакция – закоравели репортери, уморени словослагатели, дори вечно намръщената чистачка – спираха, лицата им се отпускаха, очите им заискряха. За няколко безценни минути сивото избледняваше и си спомняхме какво е да си жив.
Днес, докато пиша тези редове, осъзнавам колко много дължим на този смях. И колко много дължим на човека, който ни го подари – Георги Парцалев, докторът, който никога не практикува медицина, но излекува душата на цяла нация.
Момчето от Левски, което мечтаеше за сцена
Парцалев се ражда на 16 юни 1925 г. в малкия град Левски. Детството му е белязано от жажда за аплодисменти – рецитира, играе, а още шестгодишен разплаква публиката като Квазимодо. Има една история, разказвана с намигване, за училищно представление, в което реквизитният пищов отказва да гръмне. Малкият Георги, невъзмутим, грабва нож и възкликва: Заколвам се!, само за да прозвучи изстрелът едва когато той вече се е свлякъл. На следващия ден градът го закача: Ето го онзи, дето се гръмна с ножа. Още тогава разбира силата на смеха да превръща срама в легенда.
Родителите му, като толкова много от онова поколение, искат истинска професия за сина си. Той учи медицина в София, отличник, но сцената го тегли неудържимо. По-късно признава:
Мислех, че нямам достатъчно талант, а нямаше и кой да ме насочи. Затова кандидатствах право, зъболекарство и медицина. Приеха ме и в трите, но останах с медицината. Все пак не можех да стоя далеч от театъра.Георги Парцалев
Има една горчиво-сладка история от студентските му години: болен човек е докаран в семейния им дом, а Георги, още първокурсник, е помолен да го прегледа. Проверява пулса, поглежда езика и произнася: Ще оздравее. На следващия ден синовете на човека се връщат с дамаджана вино: Благодарим, д-р Парцалев. Толкова успокоихте баща ни, че той почина усмихнат по пътя към дома. Дори в тъгата, Парцалев намира абсурда, комичното, човешкото.
От окопите до прожекторите
След казармата, където полага релси в Мадан, Парцалев попада в Театъра на строителните войски, а през 1956 г. става част от новосформирания Сатиричен театър в София. Там се превръща в легенда. Ролите му в Михал Мишкоед, Големанов, Ревизор, Януари още се разказват с благоговение.
Но киното го прави любимец на цяла България. Кой не се е смял на Любимец 13, С деца на море, Петимата от Моби Дик, Тримата от запаса? Неговите герои – добродушни, леко непохватни, винаги малко извън времето – бяха огледало на самите нас. Може би затова го обичахме толкова.
Мисля, че нося някаква тъга в себе си. Чувствам, че бих могъл да изиграя драматични и трагични роли, но никога не получих шанса. Хората искаха да ме виждат само да се смея.Георги Парцалев
А в Играта Джин с Иванка Димитрова доказа, че може да ни разплаче не по-малко, отколкото да ни разсмее.
Смехът е сериозна работа
Смехът е сериозна работаГеорги Парцалев
И беше прав. В годините на недоимък и цензура, когато надеждата беше на купони, а мечтите – подозрителни, неговият хумор беше спасителен пояс. Даде ни право да се смеем на неволите си, да видим абсурда в правилата, да си припомним, че сме повече от трудностите си.
Колегите му го помнят като душата на всяко събиране и същевременно като дълбоко потаен човек. Татяна Лолова го описва:
Елегантен, екстравагантен, сдържан и щедър, очакван, обичан, сияен, понякога мрачен. Никога сам, но винаги самотен. Тъжният клоун, който раздаваше смях.Татяна Лолова
Стоянка Мутафова си спомня за зимно пътуване, когато спират движещ се влак, просто защото кондукторът ги разпозна:
Видя ли, ма, какво значи да те знаят хората. Кой друг може да спре влак?Стоянка Мутафова
Както каза Лили Иванова:
Той беше истински аристократ на духа.Лили Иванова
Наследство от доброта и смелост
Животът на Парцалев не е бил без болка. Живееше във време, когато да си различен беше опасно, когато режимът следеше и шепнеше. И все пак никога не позволи на горчивината да пусне корени. Дава, и дава, и дава – смях, топлота, човечност.
Не е важно да си велик актьор. Важното е хората да те помнят с добро.Георги Парцалев
И ние го помним. Не само заради шегите, а заради смелостта да бъде себе си в свят, който изискваше маски.
Баба Злати съветва: Смях в кухнята
В моята кухня пазя една стара, изпокъсана тетрадка с рецепти. На вътрешната корица съм написала една от репликите на Парцалев:
Смехът е най-доброто лекарство, а аз съм доктор по професия и по душа.Георги Парцалев
Когато супата кипне или кексът се срути, се сещам за него – и се смея. Опитайте. Прави чудеса.
Имало едно време…
Ако искате да преживеете отново магията на Георги Парцалев, ето няколко съкровища, които да разгледате:
