Помня първия път, когато прекосих граница като млада журналистка – с бележник в ръка, сърце, туптящо от вълнение и малко страх. Беше края на 80-те, а Дунав мост към Румъния беше място на строги лица, лаещи кучета и студения, метален вкус на подозрение. Куфарът ми винаги беше по-тежък на връщане – не заради подаръци, а заради историите, които носех – истории на хора, мечтаещи за Европа без стени.
Днес, в този светъл юнски ден на 2025-а, седя до прозореца, уханието на липи се носи във въздуха, и се удивлявам: България най-сетне, истински, е в Шенген. Границите, които някога ни деляха, сега са само линии на картата, а светът изглежда малко по-отворен, малко по-възможен.
Но какво всъщност означава това за нас, обикновените хора? За теб, скъпи читателю, който си чакал, съмнявал се, надявал се, а може би дори си спрял да вярваш, че този ден ще дойде?
Нека ти разкажа една история – не само за договори и политици, а за животи, променени тихо и неусетно.
Мечта, която чакаше 13 години
Тринадесет дълги години България стоеше на прага на Шенген – с куфар в ръка, чакайки да се отвори вратата. Гледахме как други минават – като Хърватия – а нас ни караха да чакаме, да се доказваме, да поправяме огради и души. Прочетете повече за дългия път към Шенген тук.
Всеки час, който чакам, децата ми порастват без мен. Може би някой ден просто ще ме пуснат.Шофьор на камион от Видин
Този ден дойде.
Какво се променя за теб и мен?
Шенген не е дума за политици. Това е свободата да посетиш внучката си във Виена, без да чакаш с часове на опашка; да отскочиш спонтанно до Солун за море; да купиш сирене от Румъния и да се върнеш преди обяд. Това е краят на унижението да си „втора ръка“ на границата, да чакаш зад табелата „EU citizens“.
Според наръчника на Европейския парламент за Шенген, милиони хора прекосяват тези невидими граници всеки ден. За някои това е бизнес, за други – любов. За мнозина – просто правото да се движиш, да дишаш, да принадлежиш.
БАН изчислява, че премахването на граничните проверки ще спести на икономиката ни над 1,6 милиарда лева годишно – пари, които досега се губеха в опашки, излишно гориво и пропуснати възможности. Но истинското богатство е времето: време със семейството, време за приключения, време за живот.
Всекидневните чудеса
Ще ви разкажа за баба Пенка от Враца. Тя никога не е била в Париж, но дъщеря ѝ работи в Солун. Досега всяко посещение беше изпитание на търпението и нервите.
Винаги си правех сандвичи за границата. Сега може би ще си опаковам рокля за гръцките танци.Баба Пенка от Враца
Или за младата двойка от Русе, която се запозна на фестивал в Букурещ. Години наред любовта им се измерваше в километри и печати по паспортите. Сега могат да градят живот заедно, без бюрокрацията да стои между тях.
А какво да кажем за нашите внуци? Моята собствена малка внучка, с дивите къдрици и безкрайните въпроси, ще расте в свят, където Европа не е далечна мечта, а детска площадка. Ще научи, че да си българин, значи и да си европеец.
Уроците на историята
Шенген не е само удобство. Той е обещание – обещание, че няма да повтаряме грешките на миналото, когато границите се чертаеха със страх и подозрение. Сещам се за руските писатели, които съм обичала, като Анна Ахматова, страдала под режими, които строяха стени не само между държави, а и между сърца. Европа, с всичките си кусури, избра друг път: да отваря, да свързва, да вярва.
Уикипедията за Шенген ни напомня, че това не е краят на всички проверки – сигурността остава, а понякога, при кризи, границите може временно да се върнат. Но духът е друг. Духът е надежда.
Маса без граници
Знаете ме – не мога да пиша, без да спомена храната. Шенген означава, че рецептите на Европа вече са наши за споделяне. Представете си: пресни гръцки маслини на вашата трапеза, френско сирене в хладилника, румънска торта за рождения ден на внучката. Пазарите на Европа са отворени, както и нашите кухни.
Ако искате да опитате нещо ново, защо не започнете с класическа българска рецепта и не поканите съседите – гърци, румънци или просто любопитни приятели от съседното село? Храната, като свободата, е най-сладка, когато се споделя.
Тиха покана
И така, какво ще направите с новата си свобода? Ще посетите стар приятел, ще откриете нов град или просто ще се радвате на мисълта, че можете, ако поискате? Ще разкажете ли на внуците си историите за старите граници, за да знаят колко ценен е този дар?
Надявам се, че ще го направите. Защото вие, скъпи читателю, не сте просто свидетел на историята – вие сте неин създател. Всяко ваше пътуване, всяко ръкостискане отвъд границата е малък акт на смелост и надежда.
Имало едно време…
Ако искате да прочетете още, да гледате или просто да си спомните, ето няколко връзки за вдъхновение:
- Шенген: наръчник за европейската зона на свободно движение
- Доживяхме да влезем в Шенген и да пътуваме свободна из Европа
- Какво означава влизнето ни и в сухопътния Шенген?
- Шенгенско пространство – Уикипедия
- Защо България копнее за Шенген? – OFFNews
- В кулоарите на местния парламент: Какво мислят обикновените хора у нас за влизането ни в Шенген?
Ако имате своя история – за прекосена граница, разменена рецепта или смях на внуче в нова страна – пишете ми. Нашите истории са мостовете, които никога няма да паднат.
С обич и надежда,
Златка Димитрова – баба Злати
