Ако затворя очи, още чувам тракането на старата „Ремингтън“ в редакцията. Въздухът беше гъст от цигарен дим и евтино кафе, а стените ехтяха от смях, псувни и понякога – от аплодисменти, когато някой успееше да прокара забранена истина покрай цензурата. Бях млада, остра на езика и убедена, че светът може да се промени с едно добре подбрано заглавие.
Сега, докато седя до прозореца на юнското слънце през 2025-а, с чаша шипков чай и смеха на внучката ми, който се носи от градината, се улавям, че си задавам въпроса, който мнозина от нас си шепнат в тишината: Беше ли наистина по-добре навремето?
Честен разговор със себе си и спомените
Хайде, Злати, бъди честна със себе си. Не онази честност, която ти печели приятели на мегдана, а онази, за която пише Труман Капоти:
За да живее добре, човек трябва да е честен. Не според Наказателния кодекс. Честен пред себе си. Човек може да живее с рак, но не и със собствената си лъжа за себе си.Труман Капоти
Добрите стари времена: спомен или мираж?
Ние, българите, сме майстори на носталгията. Помним вкуса на домашната лютеница, аромата на изпрани на слънце чаршафи, тръпката от нови обувки „Балкан“ – и забравяме опашките, недоимъка, сивотата, която понякога тежеше на душата като мокър вълнен шал.
Помня 70-те и 80-те не само като време на трудности, но и на смях. О, как се смеехме! Историите за щуротиите на Тодор Колев по снимачните площадки или легендарното остроумие на Георги Парцалев могат да напълнят цяла книга.
Веднъж, по време на живо предаване, Колев „случайно“ разменя сценария си с този на синоптичката и резултатът е прогноза за „разпръснати аплодисменти и високо атмосферно налягане от шеги“. Публиката се заливаше от смях, а цензорите – преструваха се, че не забелязват.
Но нека не идеализираме прекалено. Същите тези години видяха как артисти и мислители бяха заставени да мълчат, творбите им – скрити в чекмеджета или изгорени от страх.
Живеехме с надеждата, че някой, някога, ще ни прочетеказа ми той, с очи, блестящи едновременно от гордост и болка.
Европа: мечта и реалност
Ако нещо съм научила, то е, че Европа не е просто място – тя е състояние на духа. Най-добрите изобретения, най-великата музика, най-красивите градове: всичко е родено от ината, че животът може да бъде по-добър, по-свободен, по-смислен.
Помня първото си пътуване до Виена, след като паднаха границите. Стоях пред Кунстхисторическия музей, замаяна от осъзнаването, че най-сетне съм част от свят, който винаги е бил на една ръка разстояние.
Европа е най-добрият континент за живеенеказвам и днес – и не само заради сладкишите. Заради мъдростта, споделената история, тихото достойнство на старите камъни и новите идеи.
Русия: любов, загуба и цената на гения
Не можем да говорим за миналото, без да споменем Русия – страната, която ни даде и Пушкин, и ГУЛАГ. Винаги съм се възхищавала на руската култура, но не мога да забравя трагедиите: писателите, заточени в Сибир, композиторите, принудени да пишат химни за лидери, които презираха.
Провалът е подправката, която придава вкус на успеха.Труман Капоти
Колко руски гении платиха за таланта си със свободата или живота си? Техните истории ни напомнят, че нито един режим, колкото и да е силен, не може да заглуши човешкия дух завинаги.
Днес: нов вид смелост
Днес синът ми работи в нови технологии, внучката ми учи английски от анимации, а аз – пиша за вас, скъпи читатели, с надеждата да бъда приятелят, към когото се обръщате, когато светът стане твърде бърз, твърде странен, твърде нов.
По-добре ли е сега? В някои отношения – да. Имаме лекарства, които спасяват животи, информация на върха на пръстите си, свободата да казваме каквото мислим. Но имаме и самота, несигурност, болката по изгубени традиции.
Какво да правим? Да помним. Да разказваме историите си. Да учим внуците си да месят хляб, да се смеят на стари шеги, да гласуват, да мечтаят. Да бъдем мост между онова, което беше, и онова, което може да бъде.
Рецепта за живот
Ако ме питате за рецепта – а вие винаги питате – ето една за щастие:
- Вземете един спомен от миналото, сладък или горчив.
- Добавете щипка благодарност за днес.
- Разбъркайте с мечта за утре.
- Овкусете със смях, дори през сълзи.
- Сервирайте с любов, винаги.
Въпроси към теб, приятелю
- Какво най-много ти липсва от „онова време“?
- Какво си спечелил в тези нови дни?
- Каква история ще разкажеш на внуците си тази вечер?
Имало едно време
Ето няколко връзки към истории, спомени и мъдрост, които да ви топлят:
- Труман Капоти за честността и живота
- Афоризми и размисли за щастието
- Пътуване към себе си – Блага Димитрова
- Лично развитие и благодарност
- За любовта и работата
Нека продължим да разказваме историите си – заедно.
