Ако затворя очи, още чувам тихото дрънчене на бурканите в килера на баба, усещам слънчевата тишина на юлския следобед и сладкия, топъл аромат, който се носеше от кухнята и се увиваше около ъглите на старата ни къща. Това беше уханието на лятото, уловено и запечатано за студените месеци напред – ухание, което за мен винаги ще бъде компот от праскови с канела.
Спомням си едно лято в края на 80-те, когато бях млад журналист в БТА. Държавата се променяше, светът се въртеше по-бързо, но в кухнята на свекърва ми в Пловдив времето сякаш спираше. Тя събираше най-зрелите праскови от пазара – мъхести, златни, топли от слънцето – и ги нареждаше на масата като малки слънца.
Злати, тайната е в канелата. Само една пръчица, не повече. Да напомня за топлина, но да не засенчва прасковите.
Свекърва ми

Докато белехме и режехме, тя ми разказваше истории от своето детство. Как по време на войната захарта била лукс, а компотът се правел с мед или шепа стафиди за сладост. Как в годините на купони един буркан компот от праскови бил съкровище, отваряно само за гости или на празник.
Добрият компот е като добрата история. Иска търпение, малко подправка и много любов.
Историята на една рецепта
Традицията на компота в България има вековни корени. Когато захарта става по-достъпна през XIX век, компотите се превръщат в начин да се съхрани изобилието на лятото. Прасковите, с нежната си плът и опияняващ аромат, бързо стават любим плод. Добавянето на канела – наследство от османското влияние – превръща простия плод в нещо магично.
В селата около Пловдив, Сливен и Сандански, където слънцето се задържа дълго, а прасковите зреят едри и сладки, правенето на компот е ритуал. Семействата се събират в края на юни и началото на юли, белят, режат и пълнят буркани с плод, захар и пръчица канела. Бурканите се затварят, варят и прибират – всеки един е обещание за слънце през зимата.
Докато подготвях тази статия, попаднах на прекрасен спомен, споделен от друга кулинарка:
Няма нищо като да отвориш буркан домашен компот през януари и да се върнеш в градината, сред смеха на децата и жуженето на пчелите.
Рецепта, предавана през поколения
Ще споделя с вас моята рецепта, изпитана през десетилетия и безброй лета:
- 2 кг зрели праскови, обелени и нарязани
- 500 г захар
- 2 литра вода
- 2 пръчици канела
- Сокът от половин лимон
- Стерилизирайте бурканите и капачките.
- Подредете прасковите в бурканите, като във всеки сложите по една пръчица канела.
- В голяма тенджера сварете водата, захарта и лимоновия сок. Залейте прасковите с горещия сироп, като оставите малко място отгоре.
- Затворете бурканите и ги варете 10 минути, за да се запечатат добре.
- Съхранявайте на хладно и тъмно място. Изчакайте зимата – или не!
За по-ароматен вариант може да добавите няколко карамфилчета или капка ванилия, както съветва авторката в този чудесен блог, където разказва за сладко от нектарини с лавандула и ванилия.
Буркан, пълен с истории
Компотът не е само плод и захар. Той е ръцете, които белят, гласовете, които разказват, смехът, който ехти в кухнята. Той е урок за търпение, магията на промяната, радостта от споделянето – нещо, което можем да предадем на внуците си.
Често се сещам за руските творци, които обичам – като Анна Ахматова, която пишеше стихове тайно, думите ѝ съхранявани като плод в буркан, чакащи време, когато ще могат да бъдат споделени. Или за европейските учени, които с търпение и любопитство ни подариха чудесата на съвременния свят. Компотът, по свой скромен начин, е същият дух: да съхраниш, да устоиш, да се надяваш.

Съвети от баба Злати
- Ако живеете в апартамент и нямате място за десетки буркани, направете само няколко. Качеството е по-важно от количеството.
- Използвайте сиропа от компота за напояване на сладкиши, палачинки или дори летен коктейл.
- Поканете внуците да помагат – нека пипнат прасковите, помиришат канелата и усетят радостта да създадат нещо с ръцете си.