Помня първия път, когато интервюирах Васил Найденов. Беше късните осемдесет, редакцията бръмчеше от статичното електричество на старите радиа и миризмата на евтино кафе. Бях млада журналистка, още се учех повече да слушам, отколкото да питам. Той влезе в редакцията с букет полски цветя — представете си, поп звезда с полски цветя! — и усмивка, която можеше да разтопи и най-леденото сърце на главния редактор.
Тогава разбрах: има хора, които не са родени просто да пеят, а да дадат на един народ неговия саундтрак.
Детството и първите стъпки
Историята на Васил Найденов не е просто историята на един певец. Това е историята на едно момче от София, родено през 1950 г., израснало с майчина обич и отсъствието на баща, намерило първата си сцена върху пън в градинката пред Народния театър, и което на осем вече свиреше арии от „Кармен“ за съседите.
Завършва Техникум по строителство „Христо Ботев“, специалност картография, но истинската му карта винаги е била музиката. Следва Държавната консерватория, специалност пиано, и десет години свири в групи като „Златни струни“, „Тангра“, „Тест“, някои от които днес малцина помнят — преди светът да го нарече просто Васко Кеца.
Първият голям пробив и „Синева“
Първият му голям пробив идва с „Диана Експрес“ и песента „Синева“. Синевата на българското небе, синевата на копнежа, синевата на младостта.
Дълги години ме наричаха Васко СиневатаВасил Найденов
Но никога не съм се сърдил. Синьото е цветът на мечтите.Звездата на сцената
Истинската звезда се ражда през 1979 г., когато песента „Адаптация“ от едноименния филм става Мелодия на годината, а Васил печели първия си „Златен Орфей“.
- „По първи петли“
- „Любовта продължава“
- „Телефонна любов“
- „Сбогом, казах“
- „Чудо“
Пее дуети с Лили Иванова, Маргарита Хранова, Силвия Кацарова, Богдана Карадочева. Става Васко Кеца не само заради обувките си, а защото се осмелява да внесе западен стил и свобода на сцената — първият с кецове по телевизията, първият, който скача от сцената и танцува сред публиката, първият, който показва, че българският артист може да бъде едновременно елегантен и бунтар.
Гласът и изпитанията
Гласът му, тенор с кадифен тембър, претърпява девет операции на гърлото по време на казармата.
Професорът ми каза, че повече няма да пеяВасил Найденов
Но аз пях. Пях, защото трябваше. Защото музиката не е професия, тя е призвание.Тайната на песните и връзката с хората
Каква е тайната на неговите песни? Защо още пускаме „Нова година“ в полунощ, защо плачем на „Сбогом, моя любов“, защо се усмихваме на „Чаша от обич“? Може би защото Васил Найденов никога не е пял за режима, никога за властта, а винаги за хората.
Той беше гласът на кухненското радио, гласът на първата любов, гласът на последния танц на абитуриентския бал. Той беше приятелят, който остана с нас през най-тежките зими и най-светлите пролети.
Парадоксите на Васил Найденов
Той е и човек на парадоксите. Обича кактуси — някога е имал над сто вкъщи, два от които признава, че е „заел“ от ботаническата градина в Балчик. Винаги пътува със собствена възглавница, защото хотелските възглавници са за хора, които не мечтаят. Кръщава се на 33, в Дряновския манастир, с легендарния говорител Николай Колев за кръстник.
Губи майка си млад, баща си още по-рано, отгледан е от баба си и леля си. И въпреки това никога не губи чувството си за хумор, нито вярата си в хората.
Остава в България
През 90-те, когато България се променяше, Васил Найденов не емигрира, не изостави публиката си, не тръгна по чужди сцени. Остана. Пя. Бореше се българската музика да има място по радиото и телевизията.
Трябва да има квота за български песни. Иначе ще забравим кои сме.Васил Найденов
Мост между поколенията
И днес, на 74, е още на сцената — със същата енергия, същата усмивка, същата синева в очите. Той е живият мост между поколенията. Когато внучката ми танцува на „По първи петли“, знам, че кръгът не се е прекъснал.
Уроците на Васил Найденов
Какво можем да научим от Васил Найденов? Че никога не е късно да започнеш отначало. Че гласът не е само в гърлото, а в сърцето. Че всеки българин има песен, която го спасява. Че най-доброто наследство, което можем да оставим на внуците си, не са парите, а споменът — и една мелодия, която да си тананикат заедно с нас.
Въпроси към читателя
Ще ви попитам, мили читателю: Коя е вашата „Синева“? С коя песен бихте искали внуците ви да ви помнят? И кога за последно пяхте — не защото трябва, а защото не можете да не пеете?
Ако искате да преживеете магията отново, вижте това прекрасно видео за историята на „Нова година“ — песента, която ни събира всички в полунощ: YouTube: “Нова годино” – Историята на любимата на поколения българи песен
А за тези, които искат да прочетат повече за живота му, ето един красив профил с непознати факти: ЛИЦАТА: Васил Найденов на 70: 15 неизвестни факта
Съвет от Златка: Когато слушате Васил Найденов, не само слушайте — пейте с него. Дори гласът ви да е ръждясал, дори съседите да се оплакват. Защото пеенето е най-добрият начин да си спомним кои сме.
