Ако затворя очи, още чувам ехото на смях, което се носеше по коридорите на старата редакция. Беше късните 70-те, а светът отвън беше оцветен в сивите краски на купони и безкрайни опашки. Но вътре някой беше донесъл стар касетофон, а от него звучеше гласът на Георги Парцалев. Цялата редакция – закоравели репортери, уморени словослагатели, дори вечно намръщената чистачка – спираха, лицата им се отпускаха, очите им заискряха. За няколко безценни минути сивото избледняваше и си спомняхме какво е да си жив.
Днес, докато пиша тези редове, осъзнавам колко много дължим на този смях. И колко много дължим на човека, който ни го подари – Георги Парцалев, докторът, който никога не практикува медицина, но излекува душата на цяла нация.
Георги Парцалев
Момчето от Левски, което мечтаеше за сцена
Парцалев се ражда на 16 юни 1925 г. в малкия град Левски. Детството му е белязано от жажда за аплодисменти – рецитира, играе, а още шестгодишен разплаква публиката като Квазимодо. Има една история, разказвана с намигване, за училищно представление, в което реквизитният пищов отказва да гръмне. Малкият Георги, невъзмутим, грабва нож и възкликва: Заколвам се!, само за да прозвучи изстрелът едва когато той вече се е свлякъл. На следващия ден градът го закача: Ето го онзи, дето се гръмна с ножа. Още тогава разбира силата на смеха да превръща срама в легенда.
Родителите му, като толкова много от онова поколение, искат истинска професия за сина си. Той учи медицина в София, отличник, но сцената го тегли неудържимо. По-късно признава:
Мислех, че нямам достатъчно талант, а нямаше и кой да ме насочи. Затова кандидатствах право, зъболекарство и медицина. Приеха ме и в трите, но останах с медицината. Все пак не можех да стоя далеч от театъра.Георги Парцалев
Има една горчиво-сладка история от студентските му години: болен човек е докаран в семейния им дом, а Георги, още първокурсник, е помолен да го прегледа. Проверява пулса, поглежда езика и произнася: Ще оздравее. На следващия ден синовете на човека се връщат с дамаджана вино: Благодарим, д-р Парцалев. Толкова успокоихте баща ни, че той почина усмихнат по пътя към дома. Дори в тъгата, Парцалев намира абсурда, комичното, човешкото.
От окопите до прожекторите
След казармата, където полага релси в Мадан, Парцалев попада в Театъра на строителните войски, а през 1956 г. става част от новосформирания Сатиричен театър в София. Там се превръща в легенда. Ролите му в Михал Мишкоед, Големанов, Ревизор, Януари още се разказват с благоговение.
Но киното го прави любимец на цяла България. Кой не се е смял на Любимец 13, С деца на море, Петимата от Моби Дик, Тримата от запаса? Неговите герои – добродушни, леко непохватни, винаги малко извън времето – бяха огледало на самите нас. Може би затова го обичахме толкова.
Мисля, че нося някаква тъга в себе си. Чувствам, че бих могъл да изиграя драматични и трагични роли, но никога не получих шанса. Хората искаха да ме виждат само да се смея.Георги Парцалев
А в Играта Джин с Иванка Димитрова доказа, че може да ни разплаче не по-малко, отколкото да ни разсмее.
Смехът е сериозна работа
Смехът е сериозна работаГеорги Парцалев
И беше прав. В годините на недоимък и цензура, когато надеждата беше на купони, а мечтите – подозрителни, неговият хумор беше спасителен пояс. Даде ни право да се смеем на неволите си, да видим абсурда в правилата, да си припомним, че сме повече от трудностите си.
Колегите му го помнят като душата на всяко събиране и същевременно като дълбоко потаен човек. Татяна Лолова го описва:
Елегантен, екстравагантен, сдържан и щедър, очакван, обичан, сияен, понякога мрачен. Никога сам, но винаги самотен. Тъжният клоун, който раздаваше смях.Татяна Лолова
Стоянка Мутафова си спомня за зимно пътуване, когато спират движещ се влак, просто защото кондукторът ги разпозна:
Видя ли, ма, какво значи да те знаят хората. Кой друг може да спре влак?Стоянка Мутафова
Както каза Лили Иванова:
Той беше истински аристократ на духа.Лили Иванова
Наследство от доброта и смелост
Животът на Парцалев не е бил без болка. Живееше във време, когато да си различен беше опасно, когато режимът следеше и шепнеше. И все пак никога не позволи на горчивината да пусне корени. Дава, и дава, и дава – смях, топлота, човечност.
Не е важно да си велик актьор. Важното е хората да те помнят с добро.Георги Парцалев
И ние го помним. Не само заради шегите, а заради смелостта да бъде себе си в свят, който изискваше маски.
Баба Злати съветва: Смях в кухнята
В моята кухня пазя една стара, изпокъсана тетрадка с рецепти. На вътрешната корица съм написала една от репликите на Парцалев:
Смехът е най-доброто лекарство, а аз съм доктор по професия и по душа.Георги Парцалев
Георги Парцалев
Когато супата кипне или кексът се срути, се сещам за него – и се смея. Опитайте. Прави чудеса.
Имало едно време…
Ако искате да преживеете отново магията на Георги Парцалев, ето няколко съкровища, които да разгледате:
