Помня първия път, когато писах за храна не като журналист, а като жена, която току-що бе загубила майка си. Беше късните 90-те, редакцията кипеше от хаоса на младата демокрация, а аз трябваше да отразя пореден политически скандал. Вместо това, се улавях да драскам в бележника си за аромата на печени чушки, който се носеше през отворения прозорец на софийския ни апартамент. Този аромат – опушен, сладък, малко див – беше единственото, което можеше да ме откъсне от шума на света и да ми напомни коя съм: дъщеря, майка, българка.
Днес, когато юнското слънце напича града, а пазарите преливат от лъскави червени чушки, искам да ви разкажа за едно ястие, което е повече от рецепта. То е спомен, ритуал, мост между поколенията. Някои го наричат просто салата от печени чушки и чесън. Но за мен това е българското гаспачо – студен, пъстър празник на края на лятото и доказателство за тихия гений на нашите баби.
Огънят и събирането
В селата на моето детство късното лято беше време на огън и смях. Мъжете изкарваха тежките железни скари, жените миеха кошници с чушки, а децата – ах, децата! – се гонеха из облаци дим, бузите им лепнеха от диня. Цялото село се събираше да пече чушки, кожата им пукаше и чернееше, а въздухът се изпълваше с аромат, който беше едновременно земен и пълен с надежда.
Както научих от майка си, а тя – от нейната, приготвянето на тази салата никога не беше само заради храната. То беше заради заедността.
Чушки не се пекат самибаба Пенка
ръцете ѝ винаги червени от белене. Трябват ти приказки, трябват ти песни, трябват ти хора, които да се смеят, когато чесънът те разплаче.
Рецепта, написана с дим и спомени
Рецептата е проста като приспивна песен и също толкова утешителна. Вземате изпечените червени чушки – още топли, месести и сладки – и внимателно обелвате опушената кожа. Нарязвате ги на ленти, подреждате в плитка чиния и поръсвате с нарязан чесън и магданоз. Поливате със слънчогледово олио, капвате оцет, щипка сол. Това е всичко.
Но магията, както винаги, е в детайлите. Чушките трябва да са печени на открит огън, не във фурна, за да носят спомена за жарава. Чесънът – пресен и смел, магданозът – току-що откъснат. А ако имате парче хрупкав хляб и чаша студена ракия, имате всичко за пир.
Българската кухня не е въпрос на сложност. Тя е въпрос на сърце. Когато ядеш салата от печени чушки, вкусваш слънцето, земята и ръцете, които са я направили.Иван Звездев
Българското гаспачо: студена утеха за горещи дни
Защо наричам тази салата нашето гаспачо? Защото, както прочутата испанска супа, тя е ястие, родено от нужда и изобилие. В Испания смилат домати, краставици и чушки в студена супа, за да преживеят жегата. В България печем чушките, оставяме ги да изстинат и ги овкусяваме с чесън – студена салата, която съживява духа и утешава тялото.
И както гаспачото е символ на испанската устойчивост, нашата салата от печени чушки е символ на българската изобретателност. Това е вкусът на лятото, запазен за зимата, напомняне, че дори в най-тъмните месеци има цвят и вкус, чакащи в килера.
В началото на август улиците се изпълват с аромат, който буди апетита на всеки минувач – ароматът на печен пипер. Пиперките с доматен сос са любимо ястие на почти всеки българин, могат да се хапват в неограничени количества и то всеки ден.Supichka
Урок по наследство
Ако имате внуци, поканете ги да ви помагат да печете чушки това лято. Нека белят, нека се смеят, нека поплачат от чесъна. Разкажете им историите, които помните – за старите времена, за съседите, които ги няма, за летата, когато светът беше млад, а и вие с него.
А ако сте сами, помнете: всеки път, когато приготвяте тази салата, не храните само тялото си. Храните спомена, куража, надеждата си. Вие сте част от верига, която се простира през векове, през войни и зими, през радости и тъга.
Всяка чушка има история. Всяка салата е писмо към бъдещето.Опитайте, вкусете, спомнете си
Ако искате да експериментирате, добавете малко печен патладжан или натрошете сирене отгоре. Сервирайте с чаша студен айрян или глътка ракия. Или, ако ви се иска нещо различно, пригответе испанско гаспачо и сравнете вкусовете – вижте как различни народи решават един и същ летен глад.
За вдъхновение, ето няколко чудесни линка и рецепти:
