Спомен, който не си отива
Има моменти в живота на един журналист, които се залепват за душата като мириса на печени чушки в края на септември. Помня един такъв ден. бяха ранните 90-те, въздухът беше гъст от надежда и страх, а аз – жена, видяла и сивотата на комунизма, и първите треперещи стъпки на демокрацията – седях на бюрото си, с химикал в ръка, и се питах: Какво е онова, което искам да оставя след себе си за сина си, а един ден – и за неговите деца?
Свободата. Тази дума – толкова проста и толкова тежка, като самун домашен хляб. Носила съм я със себе си през всеки вестникарски заглавия, всяка рецепта, всяка история, която съм разказвала. И сега, когато пиша това писмо до теб, мое мило внуче, искам да знаеш защо баба ти вярва в свободата повече от всичко на този свят.
Жените, които ме научиха на смелост
Ще ти разкажа една история, каквато няма да намериш в учебниците. Когато бях малко момиче, моята баба Станка ни събираше около масата, ръцете ѝ – загрубели от месене на тесто и бране на домати – и ни шепнеше приказки за жени, които са дръзнали да мечтаят отвъд плета на селото. Говореше ни за Райна Княгиня, която ушила знамето на Априлското въстание и го развяла високо, дори когато светът около нея треперел от страх. Разказваше ни за Баба Тонка, превърнала дома си в убежище за революционери, крила ги под носа на онези, които са ги искали мъртви.
Тези жени не са родени с корони или медали. Родени са с ината на планински кози и нежността на полски цветя. Те ме научиха, че свободата не се дава – тя се взема, пази и понякога се плаща със сълзи и безсънни нощи.
Когато пораснах, срещнах и други – артисти, писатели, обикновени майки – които носеха факела на свободата по-тихо. Помня интервю с поетеса, която в най-мрачните години на цензурата криела стиховете си в подплатата на палтото.
Могат да ми вземат книгите – каза ми тя, – но не могат да ми вземат гласа.Думите ѝ още кънтят в сърцето ми.
Руската трагедия и европейската мечта
Знаеш ли, мило дете, винаги съм се възхищавала на руската култура – поезията на Пушкин, музиката на Чайковски, романите на Толстой. Но зад всяко велико произведение стои сянка. Толкова много от най-големите умове на Русия – Осип Манделщам, Анна Ахматова, Борис Пастернак – са били заглушени, заточени или унищожени от собствената си власт. За тях свободата е била забранен плод, а страданието им е урок, който нося в себе си.
Европа, напротив, винаги е била за мен светлина. Континентът, където се ражда печатарската преса, където разцъфтява Ренесансът, където идеята за човешки права пуска корен. Ходила съм по калдъръмените улици на Прага, вкусвала съм хляба на Париж, слушала съм смеха на деца в парковете на Виена. Европа не е съвършена, но е място, където хората са се научили, отново и отново, да избират свободата пред страха.
Свободата в ежедневието
Но какво значи свободата за теб, мое малко съкровище? Тя не е само правото да казваш каквото мислиш или да пътуваш, където поискаш. Тя е смелостта да кажеш „не“, когато всички други казват „да“. Тя е силата да застанеш до приятел, да признаеш, когато грешиш, да мечтаеш своите мечти, дори когато изглеждат невъзможни.
Искам да помниш историята за Баба Илийца от „Една българка“ на Вазов. Тя рискува всичко – живота си, живота на внучето си – за да помогне на ранен бунтовник. Не защото не я е било страх, а защото е знаела, че свободата струва всяка жертва.
Който е свободен в сърцето си, е свободен навсякъде.А свободата не е само за героите. Тя е и за теб, когато избираш добротата пред грубостта, когато помагаш на някого в нужда, когато не позволяваш на никого да ти казва кой си и какво можеш да станеш.
Уроци за новото поколение
Като твоя баба, живяла съм във времена, когато свободата беше шепот, и във времена, когато беше вик. Видяла съм хора, които губят всичко заради една дума, и други, които градят нови светове само с надежда.
Ето какво искам да знаеш:
- Давай личен пример. Децата учат най-много от това, което правим, не от това, което казваме.
- Слушай ги и ги подкрепяй. Покажи им, че мнението им е важно.
- Разказвай им истории от миналото. Така ще ги свържеш с корените и ценностите на семейството.
- Участвай в игрите и заниманията им. Това укрепва връзката и доверието.
- Научи ги на труд и отговорност. Малки задачи вкъщи ги учат на самостоятелност.
- Показвай любов и търпение. Най-важното е детето да се чувства обичано и сигурно.
И най-вече – никога не се страхувай да бъдеш себе си.
Не се бой да си странна. Баба ти не се бои!Въпрос към теб
И така, мило дете, докато растеш и светът около теб се променя, питам те: Какво ще направиш със своята свобода? Ще я използваш ли, за да градиш, да обичаш, да твориш? Ще я пазиш ли – не само за себе си, а и за тези, които идват след теб?
Надявам се, че ще го направиш. Защото свободата, веднъж вкусена, е най-сладкото нещо в живота.
Вкус от миналото, обещание за бъдещето
Ще ти оставя и една рецепта – защото всяко истинско писмо от българска баба завършва с нещо вкусно. Ето любимата ми за шипков чай, който топли костите и сърцето:
- Събери шепа сушени шипки.
- Вари ги десет минути във вода.
- Добави лъжица мед и резен лимон.
- Пий бавно и помни: всяка глътка е празник на свободата.
Имало едно време
Ако искаш да прочетеш още, ето няколко съкровища от света на бабите, свободата и мъдростта на миналото:
- Специалното писмо на една баба към внучката ѝ – Fakti.bg
- До внуците ми – Church of Jesus Christ
- Баба ми Любина… – Lubovipoezia Blog
- Подробен анализ на разказа „Една българка“ – Domashno.bg
С обич, винаги твоя,
Баба Злати
