Помня първия път, когато ме изпратиха да интервюирам великия Георги Парцалев. Беше късните осемдесет, редакцията гъмжеше от дим и шум, а аз – най-младата, с тетрадка, пълна с въпроси и треперещи ръце. Посрещна ме с намигване и шега:
Знаеш ли, девойче, най-добрият начин да накараш дете да говори, е да играеш с него. Иначе си просто още един възрастен в стаята.Георги Парцалев
Засмях се, но не разбрах. Тогава.
Играем ли с децата или само ги гледаме?“ – идеи за забавления с внуците, без таблети
Десетилетия по-късно, с внучка, която ме побеждава на криеница и сърце, което тъгува за дните, когато синът ми беше малък, най-сетне осъзнах мъдростта в тези думи. Ние, бабите и дядовците на България, станахме майстори на гледането – гледаме, пазим, наблюдаваме екрани. Но помним ли още как се играе?
Сцената на хола: където се раждат легенди
Ще ви издам една тайна: най-скъпите спомени не се раждат пред светещ екран, а на килима в хола, с шепа дървени кубчета и разюздано въображение. Наскоро прочетох в статия на Александрина Георгиева, експерт по учене чрез преживяване, че
Активните играчки правят пасивни деца. Пасивните играчки правят активни деца.Колко е вярно! Любимата игра на внучката ми не е скъпата, светеща писта, а старите дървени кубчета от детството на сина ми. Строим замъци, мостове, понякога цял град – и после го събаряме с гръмки смехове.
А когато времето е мрачно, превръщаме кухнята в сцена. Месим тесто за баница, ръцете ни лепнат от брашно, а аз ѝ разказвам истории за моята баба, която правеше най-пухкавите мекици в селото.
Бабо, разкажи ми пак за онзи път, когато изгоря сладкото!Внучката ми
– хили се тя, и аз разказвам – защото всяка грешка е история, а всяка история е мост между поколенията.
Изкуството да играеш без екрани
Лесно е да дадеш на дете таблет. По-трудно – и безкрайно по-ценно – е да му дадеш времето си. Ето няколко идеи, събрани от моя живот и мъдростта на други, за вълшебни следобеди без нито един пиксел:
- Строим светове: Дървени кубчета, ЛЕГО или дори празни кутии. Нека детето води. Ще се изненадате къде ще стигнете.
- Рисуване и майсторене: Бяла дъска, тебешири или книжка за оцветяване. За по-големите – оригами или домашен пластилин (ето рецепта).
- Сензорни игри: Пластилин, кинетичен пясък или купа с боб. Нека малките ръчички изследват.
- Водни забавления: Чашки в банята или малък басейн на балкона. Винаги под зоркия ви поглед, разбира се.
- Готвим заедно: Нека бъркат, сипват, опитват. Бъркотията е временна, спомените – вечни.
- Домашни приключения: Чистене, градинарство или „лов на съкровища“ за изгубени чорапи. Всяко задължение може да стане игра.
Както мъдро отбелязва Александрина Георгиева:
Истинският ключ към култивирането на умението на детето да играе само и без екрани, е да му предложим активности според неговите нужди и интереси. Да оставим то да води, а ние да подкрепяме, включвайки се с идеи, когато е нужно.Тайната сила на бабите и дядовците: разказването на истории
Помните ли игрите от нашето детство? Куклените театри от стари чорапи, „магазините“ с боб и капачки, безкрайните „Кой съм аз?“ на балкона? Това не са просто игри – това са корените на нашето въображение, устойчивост, радост.
Да не забравяме: нашите истории са подарък. Когато ги споделяме, даваме на внуците си не просто забавление, а усещане за принадлежност, история, надежда.
Науката за заедността
Съвременните изследвания са категорични: децата, които играят с възрастни, развиват по-добри социални умения, емоционална устойчивост и по-дълбоки връзки. А за нас, „големите“? Играта поддържа ума ни остър, духа – млад, а сърцето – отворено.
Няколко практични съвета, събрани от науката и моята кухня:
- Рутината е приятел: Децата обичат предвидимостта. Отделете „час за игра“ всеки ден.
- Празнувайте малките победи: Всяка построена кула, всяка нарисувана картинка е триумф.
- Грижете се за себе си: Щастливата баба е най-добрият другар в игрите. Не забравяйте своите нужди.
- Търсете помощ: Има групи и ресурси за баби и дядовци – не се притеснявайте да потърсите подкрепа.
Въпрос към вас, скъпи читателю
Кога за последно играхте? Не гледахте, не надзиравахте, а истински играхте – със смях, с бъркотия, с пълно отдаване? Каква история ще разказва вашият внук за вас след години?
Нека не бъдем само наблюдатели. Нека бъдем героите в детските им спомени.
Визуално вдъхновение:
За още идеи вижте това прекрасно видео с 7 игри у дома с подръчни материали: 7 идеи за забавления на децата вкъщи – YouTube
Имало едно време:
Ако искате да се потопите по-дълбоко, ето няколко съкровища от интернет:
С обич и малко брашно по бузата,
Баба Злати
